СРЕДА 29,09,2010 /11:25 (mfa.bg)
Николай Младенов поздрави българите в Торонто за празника на църквата „Св. Св. Кирил и Методий” >>>

ОМО „ИЛИНДЕН”- ПИРИН
ПОЗИЦИЯ

По отношение предложенията за подписване на нов договор за приятелство между Р България и Р Македония

Изразявайки пълната си поддръжка за добросъседството между България и Македония и за премахването на говора на омразата в медийното пространство, не можем да не изразим учудване и дори възмущение по отношение на някои от аспектите на предлагания от нашето правителство нов договор.
Опитът да се обвърже българската подкрепа с не само безпринципни искания, но и с независещи от Македония обстоятелства е по същество подготовка за блокиране на нейното членство по примера на Гърция и дори още по-безпринципно. Защото македонските организации в България са дело на македонското малцинство живеещо тук, а не на македонската държава. Те са създадени от граждани на Р България. Р Македония не може да забрани на българските граждани с македонско самосъзнание  да съществуват и да се организират. И България не може. И не трябва!
Да се търси от Р Македония отговорност за дейността на граждани на България и да се заплашва тя за това с вето за членство в ЕС е не само поставяне на невъзможно за изпълнение условие, но и изнудване на част от гражданите на Р България да се откажат от борбата си за права. Българското правителство би трябвало да е наясно, че това няма да накара македонците в България да спрат да се борят за своите права, но може да доведе до дестабилизация на региона и влошаване на отношенията между двете страни.
Признаването на македонското малцинство и даване на правата му е задължение на България съгласно условията за членство в ЕС, част е от критериите от Копенхаген. Вместо да се опитва да комуникира с представителите на това малцинство, с тези български граждани и данъкоплатци, посредством друга държава, правителството на Р България би трябвало да се вслуша в препоръките на ЕКРН, комисаря по правата на човека Хамарберг и други европейски и международни институции и да встъпи в диалог с представителите на македонското малцинство и да спре говора на омраза срещу македонците.
Непочтен е опитът за пореден път да се оклеветят македонските организации в България за сепаратизъм – досега не е известен нито един опит на която и да е от тези организации да отцепят каквото и да е от българската държава. Обвинението за сепаратизъм е само оправдание за дискриминацията срещу македонците в България.
Македонските организации в България не са пречка за добросъседството, те могат само да му помогнат. И българското правителство би трябвало да се възползва от техните услуги.
Ние не сме против подписване на подобен договор, но с друго съдържание.
На първо място той трябва да включва официална декларация, че Р България признава македонската нация, език и т.н., защото именно отричането на тези реалности е главният фактор, който трови добросъседските отношения.
На второ място смятаме, че е наложително за циментиране на добросъседството двете страни да се обвържат с признаване на съответните малцинства на своя територия – България на македонското, Македония на българското - и да гарантират техните права съгласно европейските стандарти. Това е тяхно задължение и без подписването на такъв договор.
Договорът трябва да бъде напълно реципрочен и по отношение на говора на омразата в медиите и учебниците, тъй като за съжаление тези негативни явления у нас, в Р България, са силно изразени и драстично надминават същите в Македония.
Р България трябва да върне жеста на Р Македония, която безрезервно подкрепи България при кандидатурата й за членство в Евросъюза, въпреки редица нерешени проблеми, а не да се възползва от удобния момент, за да изнудва един приятелски настроен съсед. Проблемите много по-лесно и истински могат да се решат в рамките на Европейския съюз с прилагането на европейските конвенции и използване на европейските механизми. За да не се окажем в абсурдната позиция на Гърция, която се противопостави на влизането на Македония в НАТО, защото се чувствала застрашена от малкия си съсед, когато именно влизането в НАТО би премахнало всяка опасност от агресия.
Добросъседството трябва да се изгражда на принципна основа, а не от позиция на сила или моментно предимство. Такива договори не са трайни и не допринасят за приятелството – вредят му.

 ЦЕНТРАЛЕН СЪВЕТ НА ОМО „ИЛИНДЕН”- ПИРИН